КЛОНА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Клонест. Нейде по средата на гората се издигаха две огромни клонати дървета. Ил. Волен, НС, 59. — Край нея [кошарата] има един бряст, едно старо дърво, много клонато. А. Гуляшки, ЗР, 59. — По цели дни хайдутите бродеха сами из планината да дирят диви плодове или пък се излежаваха под сенките на клонати дъбове. ЖД, 1969, кн. 11, 10.