КЛО̀НКА ж. 1. Умал. от клон; малък клон, клонче, вейка. Мартенският дъжд окъпа зелените клонки на дърветата и изпълни с топла пролетна вода многобройните трапчинки на широката улица. О. Бояджиев, П, 65. Когато спряха под цъфналия люляк, кичур от цветове докосна челото на Радомир и той откърши клонката. М. Смилова, ДСВ, 196. Под дърветата земята беше покрита с опадал цвят, с листа и клонки, съборени от бурята. Й. Йовков, ЖС, 66. Посъбрахме суха трева, сухи съчки и клонки и разпалихме хубав хайдушки огън. Д. Калфов, Избр. разк., 219.
2. Отделен израстък върху рогата на елен; разклонение. А рогата му [на елена], които нощес ми се видяха тъй красиви, се оказаха изтрити и побелели, без странични клонки, съвсем грозни, тънки и голи. Ем. Станев, ЯГ, 112.
3. Прен. Потомък на род; издънка. Цанков [Драган] е клонка от голяма свищовска фамилия, негов племенник е Киряк Цанков. Т. Жечев, БВ, 111. Родът Фуревци, клонка от стария род Миховци, беше пръснат по няколко колибарски махали. Д. Мантов, ХК, 9.
◊ Сирене на клонки. Диал. Употребява се като възклицание за изразяване на недоверие, съмнение към нещо казано, което изглежда като безсмислица.