КЛО̀НКА ж. 1. Умал. от клон; малък клон, клонче, вейка. Мартенският дъжд окъпа зелените клонки на дърветата и изпълни с топла пролетна вода многобройните трапчинки на широката улица. О. Бояджиев, П, 65. Когато спряха под цъфналия люляк, кичур от цветове докосна челото на Радомир и той откърши клонката. М. Смилова, ДСВ, 196. Под дърветата земята беше покрита с опадал цвят, с листа и клонки, съборени от бурята. Й. Йовков, ЖС, 66. Посъбрахме суха трева, сухи съчки и клонки и разпалихме хубав хайдушки огън. Д. Калфов, Избр. разк., 219.

2. Отделен израстък върху рогата на елен; разклонение. А рогата му [на елена], които нощес ми се видяха тъй красиви, се оказаха изтрити и побелели, без странични клонки, съвсем грозни, тънки и голи. Ем. Станев, ЯГ, 112.

3. Прен. Потомък на род; издънка. Цанков [Драган] е клонка от голяма свищовска фамилия, негов племенник е Киряк Цанков. Т. Жечев, БВ, 111. Родът Фуревци, клонка от стария род Миховци, беше пръснат по няколко колибарски махали. Д. Мантов, ХК, 9.

Сирене на клонки. Диал. Употребява се като възклицание за изразяване на недоверие, съмнение към нещо казано, което изглежда като безсмислица.


Източник: Речник на българския език (онлайн)