КЛЪ̀ЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от клъцвам и от клъцвам се. Налбурова изчака мъжа си да се закрие от очите й и го изпрати със сърдито клъцване на ръка: —Да ти се не видят и парите, и сметките, когато не мислиш добро на детето си!... К. Петканов, В, 139.