КЛЬО̀ПАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от кльопам1; тракане.
КЛЬО̀ПАНЕ2, мн. няма, ср. Жарг. 1. Отгл. същ. от кльопам2; хранене, ядене. — Сега ще падне кльопане — провикна се дългокракият Димитър Тошев (Виктор). — След кавалерийското галопиране ще намажем с овче месце. Сл. Трънски, Н, 627.
2. Ястие, гозба, ядене.