КЛЬО̀ЩА м. и ж. Разг. Пренебр. Много слаб, кльощав човек (мъж или жена) или животно. Щял да види ученикът една гола кълка — чудо голямо. Чунким не ги вижда с дузини по плажове и къпални, и то по български вкус, не кльощи като тия французойки и италианки. ВН, 1964, бр. 3875, 4.