КЛЬО̀ЩАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг Който е със слабо, мършаво тяло. Източен и кльощав, бай Димо приличаше по фигура на Драгия, а no характер се различаваше от него. А. Гуляшки, ДМС, 35. Бях ваш ученик в учителския институт — .., тогава аз бях кльощав, ребрата ми се брояха като на умрял кон, а сега съм, както виждате, доста понапълнял. Г. Караславов, Избр. съч. II, 171. Все му се струваше, че ако не този месец, то другия месец революцията непременно „ще потропа на вратите“ и тогава — .., сбогом, раздрънкани гальоти и кльощави коне! А. Гуляшки, Л, 507. Накрая я приеха, но ѝ дадоха най-лошите прасета — дано се откаже. Тя не се отказа, прасетата се загладиха; веднага ги смениха с още по-кльощави. Отеч., 1978, кн. 3, 11. // За тяло или част от тялото — който е слаб, мършав. Момъкът го разпитваше и в същото време измерваше учудено и малко иронично високата му кльощава фигура. Г. Караславов, Избр. съч. X, 65. Той бързо вдигна цигарата и чак когато дамата скри кльощавите си рамене, наметнати със скъпа кожа, отпусна крака. М. Яворски, ЕСВ, 56. Струваше му се [на Иван], че щом се качи на кобилата и тя ще хвръкне, .. Но понеже това не стана, започна немилостиво да бие животното по кльощавата му задница. Д. Ангелов, ЖС, 535.
— Друга (диал.) форма: кльо̀шчав.