КЛЮ̀КАВЕЦ, мн. -вци, след. числ. -веца, м. Диал. Кълвач, клюводръвец, клюнодръвец.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)