КЛЮКА̀РИН, мн. клюка̀ри, м. Простонар. Клюкар; сплетник. Безогледен подлец / и ревностен клюкарин — / навсякъде бездарен — / той тук е първенец. Хр. Радевски, Избр. пр II, 252.
