КЛЮКА̀РСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от клюкарствувам; ключарстване. Беше в края на едно заседание, когато разглеждаха дейността на кадрите. Това разглеждане си беше чисто клюкарствуване, защото кадрите не присъствуваха никакви. Г. Мишев, ЕП, 128.