КЛЮ̀КВАМ1, -аш, несв.; клю̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. клю̀кнат, св., непрех. Диал. Клюкам (в 1, 2, З и 4 знач.) веднъж или няколко пъти. Клюкнал на врата и брат му слегол да му отвориш. Нар. прик., СБКШ, 98. Си отседла [Мария] своя бърза коня, / .., / та отиде во града Прилепа, / во Прилепа на Маркои порти. / Еднож клюквит, а два пъти виквит: / „Я излези, Марко Кралевике!“ Нар. пес., СбБрМ, 178. Та си вяхна бърза коня, / та си пойде во София, / фати конак у стрика йе [на девойката], / .., / купи вино у татка йе; / та си клюкна на вратата. Нар. пес., СбНУ XXIX, 113. Лута змия да го клюкне по язико. Клетва, СбНУ VIII, 245.
— Друга форма: клу̀квам.
КЛЮ̀КВАМ2, -аш, несв.; клю̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Клеквам. Благойчето, като усятило, че баща му иска да изпъди мащехата му, клюкнало пред баща си на коляна и умилно му ся молило така. А. Хаджоглу, ББ, 78.
2. Идвам и сядам неканен някъде (Вл. Георгиев и др., БЕР).