КЛЮ̀СА1 ж. Диал.1. Капан, клопка от две железни дъги с пружина за ловене на мишки, плъхове или дивеч чрез приклещване. Беше си направил горе, на кошарата, цял килер с клюси: вълчи, лисичи, за порове — всякакви видове клюси. Ст. Даскалов, СД, 508. Като покри [Янко] клюсата със ситни камъчета, тиня и пясък, тъй че тя стана невидима, той се отдръпна на пътя и огледа мястото. Ем. Станев, ПЕГ, 112. Не по-малко от насекомите са вредни мишките и плъховете. Отстранението на тези става чрез капани, клюси, котки, отравяне и пр. Гр, 1906, бр. 13-14, 215.
2. Чаталесто дърво или друга тежест, която се прикрепва към краката на кон, вол и под., за да го затруднява при движение и за да не ходи надалече; клапа2 (Н. Геров, РБЯ).
◊ Хитрата лисица с двата (четирите) крака в клюсата. Употребява се, когато хитър и обикн. нечестен човек в стремежа си да изиграе другите, сам загазва, пропада.
— Друга (диал.) форма: клю̀кса.
КЛЮ̀СА2 неизм. ж. Диал. Само в съчет: Клюса кон. Дръглив кон.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.