КЛЮ̀ЦАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Кълва. Ако легна да си поспя / въз мен кацват свраки доста, / па протегат свойто крило / и мя клюцат още живо! Кр. Пишурка, К, 17-18.
2. Сека неумело, дялкам, кълцам. Да сваля това дърво [кедъра] не беше малка работа, защото двадесет дена отидоха само да клюцам с брадвата наоколо, догде го отсека в дънера. П. Р. Славейков, РО (превод), 76.
3. Режа, сека. В една отдавнашна пролет отрязахме за първи път опашката на нашенската котка... Че като почнахме да клюцаме тази опашка. Отеч., 1977, кн. 10, 3. клюцам се страд.
— Друга форма: кльо̀цам.