КНИГО̀ВИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. Библиотека. Той си продаде книговището. Сичкото негово книговище е подвързано добре и позлатено. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 2. Според нас една·книжка хубаво написана принася по-голяма полза на язика от двадесет вещи граматики; всичките книговища не чинат нищо пред една щастливо изказана на български мисъл. Н, 1882, кн. 1, 39. Побратим Богоров се трепе / да чисти наш беден език / и думи се нови кове, лей, .. / .. / И трупа пуристът велик / врачари, бивалици и саморасти, / книговище, кърпели, красти... Ив. Вазов, БМ I, 50.