КНИГОПЕЧАТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. 1. Работник в печатница; печатар. Като взеха пред очи тия големи ползи [от дружествата], българете работници книгопечатаре в Цариград побързаха да съставят едно Българско печатарско дружество. С. Бобчев, СОИ (превод), б. с.
2. Притежател на печатница (Ст. Младенов, БТР).