КНИГОПЍСЕЦ, мн. -сци, м. 1. Книж. Библиограф. Е. Спространов засяга [в труда си] мъките на книгописеца, книжовния склад на Народната библиотека и закона за склаждане там на печатните издания. ГСУ, 1906, т. 2, 191.
2. Остар. Старобългарски или среднобългарски книжовник, който се е занимавал с преписване на книги. Тук [в манастира „Варовитец“] се подвизават йеромонасите Рафаил и Данаил, прочути книгописци; те преписали много книги, които се пръскат далеч по всички краища на България. Б. Ангелов, ЛС, 138.