КНИГОХРАНЍЛИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Специално помещение в голяма обществена библиотека, в което се пазят книгите; депо. Библиотеката се състои от просторна, добре мобилирана с малки масички читалня и внушително книгохранилище. Г. Белев, КP, 47. На същия етаж е библиотеката на съюза. Специално книгохранилище ще съхранява наличния ни книжовен фонд, .. Книгохранилището е свързано с читалня. ЛР, 1979, кн. 2, 6. Книжното богатство на библиотеката ще се съхранява в новопостроеното седеметажно книгохранилище с най-усъвършенствувани приспособления на техниката. ВН, 1953, бр. 291, 1. // Остар. Помещение или сграда, в която се пазят книги; библиотека. Тая тясна стаичка някога е имала желязна врата и е служила за книгохранилище на Търновската патриаршия. Ив. Вазов, Съч. XVII, 179. В манастира се отделя специална сграда за книгохранилище. Н. Драгова, КО, 79. За пагуба на душата ми в книгохранилището на учителя ми, помежду пшеницата, намираха ся и плевели — книги безбожни. Е. Мутева, РБЦ (превод), 108.
2. Прен. Разш. Място, където са събрани и запазени голямо количество книги, периодични издания и др. Неоценимо е значението на светогорските манастири за нашата наука като книгохранилища. Тук се пазят със стотици ръкописи. Пр, 1952, кн. 6, 40. Ще ида аз в ония белокаменни градове, където има вековни книгохранилища и много мъдри глави, защото душата ми е зажъдняла за голяма наука. А. Каралийчев, ТР, 186. Никой българин преди него [Дринов], .., не бе се ровил в европейски книгохранилища, за да търси неизвестни материали по тъмната ни по-стара история. М. Арнаудов, БКД, 216. Държавната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив е второто по големина и богатство книгохранилище в страната. ОФ, 1961, бр. 5136, 4.
— Рус. книгохранилище.