КНИЖА̀РНИЧКА ж. Умал. от книжарница (в 1 знач.); малка книжарница. И като бяха уверени, че той може да работи, но няма средства, събираха помежду си пари, отваряха му кога някоя книжарничка, кога друго някое търговско предприятие. Й. Йовков, ПК, 32. От една малка книжарничка насреща купихме пликове и листове. Г. Караславов, Избр. съч. III, 10. Старецът отмина кръчмата и се запъти към кооперативната книжарничка, купи си „Заря“ и „Утро“ и се упъти назад. Д. Ангелов, ЖС, 672. Сбра стари книги той, книжарничка, едвам / за препитание, отвори и потъна / сам в древността. К. Христов, ЧБ, 37.