КНИЖЀ, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от книга (в 1 знач.); малка книга, книжка, книжле. Листовете от словаря не ти пратих през Вена, .., ща ти ги пратя с други някои книжета по друг път, по-къс. АНГ I, 404. Па си стана дякончето, / па извади едно книже, / бяло книже, черно слово, / па го чете, па го пее. JI. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 75. „Казувай, сино, гряхове, / да вика майка попове, / попове и граматици, — / попове книже да четат, / а граматици да пеят, / дано ти господ юпрости.“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 36.
2. Умал. от книга (в 7 знач.); малък къс книга, хартия. Това сантиментално писарско разказване за една писарска любов има само това достойнство, че е напечатано с черно буке на бяло книже. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 293. „Сестро Тодоро, Тодоро, / .. / какви са у вас турците, / турците с враните коне, / дето на одър седеа / и бяло книже държеа, / и ситно слово пишеа?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 92.
3. Умал. от книга (в 8 знач.); писъмце. Хванаха го [Манол] турци и арапи, / хвърлиха го във тъмни тъмници, / .. / Научи се Айкуна девойка, / па му прати тежък, сребрен пръстен, / и му писа ситно, бяло книже: / „Дръж се здраво, майсторе Маноле.“ А. Разцветников, Худ. С I, 180. Марко пише бяло книже, / бяло книже черно слово .. / Ща го прати до банови, / до банови, до князови. Нар. пес., СбНУ XXVI, 153.
4. Документ (Ст. Младенов, БТР).