КНИЖЀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Книжовен. „Да би мирно седяло, не би чудо видяло.“ Тези думи за пръв път ги чувах, .. ; но да са думи книжевни, не бяха, а пък и прости не ми се виждаха. Π. Ρ. Славейков, БП I, V. „Ако Константин и да е бил най-малкият, говорят множество житиета, но той са запознал с книжевната мъдрост много по-рано даже и от брата си Методия.“ КМБП, 36. Най-напред трябва да имаме отечество, ..; трябва първе да го имаме, та да бихме могли, .., да работим на книжевното поле. Б. Димитров, Я I (превод), 119.