КНИЖЀВНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Книжовник. Превеждаше стихове [Людмил Стоянов], пишеше стихове и само от време на време изливаше гнева си върху някого от по-старите български книжевници, на които .. отричаше всичко. Н. Лилиев, Съч. III, 50. Станал съм учител, ..; при всичко това аз съм твърде задоволен от званието си, което ми дава време да мога, .., да бъда, макар какъв и да е, книжевник. П. Р. Славейков, ПХС, 57-58.