КНИЖЀВНОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. Остар. Книж. Книжовност. Книжевността на един народ е като огледало, дето светът може да види умствените способности, дарования и знания на тоя народ. Д. Войников, PC, 5. Той [дядо Драган] разказваше чудеса, хитрини и лукавщини на гръцките калугери за премахванието на българската книжевност. П. Р. Славейков, БП Ι, ΧI. Дотогаз, докогато не ся сдобием със свой роман, ний можем да ся задоволяваме с произведенията от чуждите книжевности. Ч, 1870, бр. 3, 82. Ще дойде ден, когато / народът ще познай / какво е нещо свято / книжевността. Ив. Вазов, Съч. III, 102.