КНЍЖНИК, мн. -ци, м. 1. Църк. У старите евреи — познавач и тълкувател на свещените книги. Пред бляскавата свита от кардинали стоеше прав Константин Философът. Като Исус сред книжниците в синагогата. Спокоен. Хладнокръвен. Й. Вълчев, СКН, 552. Във времето Христово книжник ся наричаше преписател и тълковател на Святото писание. КТЕМ, 270. И каза им да разпитат първосвещеника и книжниците израелски, та да научат, де се е родил [младият цар]. Н. Райнов, БЛ, 114.

2. Старин. Учен, образован човек; книжовник. Единият бе проигумен отец Доситей, .. Другият млад книжник, дошъл да рови свитъците и старите ръкописни книги на манастирската библиотека за жития на светци и божи угодници. Д. Рачев, СС, 278. Всеки за едната чешма е дошъл на тоя свят. За своята. Бащата я нарича „рожба“, овощарят „дръвче“, книжникът „книга“. Д. Дамянов, ПИЩ, 13. Тъй като беше книжник и син на декарх, .., кастрофилактът Воислав го бе взел при себе си за ковчежник на грамотите и хрисовулите царски. П. Константинов, ПИГ, 25. — Моят отрок си е отрок и всяка жаба да си знае блатото. Ако той се залови с книгите, ще се помисли книжник, ще се възгордее и това си е то. М. Смилова, ДСВ, 204.

3. Прен. Пренебр. Човек, който е откъснат от живота, от практиката и използва книгите като източник за опознаване на действителността. Личи си, че иде сам от село, че е наблюдавал хората и живота им там, .. И въпреки това в изображението на селото си остава интелигент, литератор, книжник. С. Казанджиев, СбАСЕП, 485.

4. Прен. Пренебр. Служител или обществен деец, който води излишно голяма документация, преписки и под. и придава прекалено значение на формалностите; формалист, бюрократ. — Е, както и да го въртиш, излиза, че сме закъснели. Защо да кривим душата си? Ти я кривиш! разсърди се Трифон .. Виж го ти, книжника! Закъснели сме! А. Гуляшки, СВ, 41. — Аман вече от инструкции! каза директорът. Ние очакваме помощ тук на самото място, а те продължават да ни заливат с циркуляри, окръжни, писма и инструкции. Превърнахме се вече на книжници. П. Незнакомов, СНП, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)