КНЍЖНО нареч. 1. Като в книгите, а не като в живота, в действителността; изкуствено. Рубчев прекоси стаята и спря пред Спас. — Правилно... Задържайте екипажа... Само че това за лозунгите на руския пролетариат изглежда книжно, кухо. Д. Добревски, БКН, 138. Виждах, че малкият много говори за бунтове и революции и говори книжно, затова веднъж прекъснах революционния му патос и го запитах какво работи. Н. Драганов, ТМС, 59. — Вярвайте, че който е престъпил нравствеността, ще понесе и отговорността си за това — каза малко книжно мъжът зад писалището и стана. Б. Болгар, Б, 82.
2. Само на книга; формално. При определяне на добивите от земеделие и животновъдство законът се прилага книжно и формалистично. РД, 1950, бр. 148. 3. Някои от комисиите проявяват мудност, .., те се стремят книжно да разрешават поставените задачи. ВН, 1962, бр. 3275, 2.