КНЍЖЧИЦА ж. Умал. от книжка; малка книжка, книжленце. Дядо Ради — любознателният старец, който никога не пропускаше да прочете книжчицата, която му попада в ръка, .., бавно взе да потъва в сънната умора. Г. Томалевски, АН, 195. Току извади тънка, подшита в нова кожа книжчица. Разгърна я. B. Мутафчиева, ЛСВ I, 33. Чорбаджи Сяро побесня, когато миналата неделя намери под кофата на герана книжчица, сгъната на четири. .. В книжчицата беше написано: „Чорбаджи Сяро, ние знаем, че си скъперник .. ама пак се обръщаме към тебе, защото си българин.“ Д. Марчевски, ДВ, 104. Заедно с медалите, .., тя донесе в платнената си торба и една синя книжчица, където пишеше, че на Елка Стаматова Манолова, .. се признава правото да бъде водач на моторна кола. А. Гуляшки, МТС, 136.