КНЯГЍНЯ ж. Жена или дъщеря на княз. Умря император Юстиниян и Юстин, нейният баща [на София], .., зае престола .., императорският град ѝ поднасяше почестите на княгиня. Ст. Загорчинов, ЛСС, 34. — В царството, в което се намираш сега, живее една княгиня .. Неотдавна тя седеше на престола си, а това не е тъй приятно, както обикновено мислят хората. Св. Минков, СЦ (превод), 50. — И тъй, боляри, ще ни остави скоро нашата светла княгиня, цветето на царския палат. Ив. Вазов, Съч. XX, 7. При разделяванието си той [князът] изрекъл на войниците си тези думи: „.. Юнаци! В залог вам поверявам престола и княгинята мои и ваши.“ НБ, 1876, бр. 8, 32.