КНЯ̀ЗЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Княжески; князов. — Велики княже Светославе — рече той, като изгледа сичките хора князеви, — аз не съм дошел со зла мисъл при тебе. Е. Мутева, РБЦ (превод), 98. Князът много се стараеше да го обърне пак в язичеството, но Кинамон си остана непреклонен и винаги отговаряше на князевите увещания с проповед за Христа и укоряваше бездушните идоли. Р. Каролев, УБЧИ, 6. Не бе ся омърсила още с праведна кръв земята руска, нити пък оная могила, дето стояха князевите дворове. Е. Мутева, РБЦ (превод), 36.