КНЯЗУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Господствам, управлявам като княз. Страната, в която князува [княз Алеко Богориди], е заляна и освободена с руска кръв. Ив. Вазов, Съч. XXV, 69. Александър Карагеоргиевич князува в Сърбия до 1858. С. Бобчев, СОИ (превод), 181.