КНЯ̀ЗЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от княз (в 4 знач.); малък, млад княз. — Татко, ами като иде вуйчо в палета, ще ли да заведе и нас при князчетата? — запита Софчето. Т. Влайков, Съч. II, 197. Вчера по обед загърмяха внезапно топове. Между събраната да слуша музиката група, .., се пръсна с шепнете слуха, че сме се сдобили с ново князче. Ал. Константинов, Съч., 129.