КОАЦЕРВА̀ТИ мн. и ед. (рядко) коацерва̀т м. Хим. Течни колоидни натрупвания в колоиден разтвор под формата на пластове или отделни капки с по-голяма концентрация на колоид. Характерно за белтъците е, че те не дават с водата обикновени разтвори, а плуват в нея като колоидалнн капки, наречени коацервати. Д. Славчев и др., БМ, 30. Физико-химичните свойства на коацерватите в значителна степен са аналогични на свойствата на протоплазмата. Δ А. И. Опарин смята образуването на коацерватите от белтъчни вещества като важен етап от произхода на живота върху Земята.
— От лат. coacervatus ‘натрупан, събран’ през рус. коацерваты.