КО̀БЗА̀ ж. 1. Старинен музикален украински народен инструмент, който има от 2 до 16 (най-често 8) струни. Сърцето, което обича музиката, трябва да не е сърце, а струна на кобза. .. Вятър да лъхне, сърцето да засвири. Човешки плач да чуе то да му отвърне. Е. Йончева, ЗГ, 98. Кобзата като музикален инструмент е разпространена през 16 и 17 век. Δ В съвременните оркестри от народни инструменти кобзата се включва с малко изменен вид.

2. Бандура.

— Укр. кобза.


Източник: Речник на българския език (онлайн)