КОБЍЛЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от кобила; кобилски, кобилин. Той носеше на хана, както всяка сутрин, пълен глинен кърчак с прясно кобилешко мляко. Д. Линков, ЗБ, 7-8. Най-близки по състав до женското мляко са кобилешкото и магарешкото мляко. Н. Димов и др., ТМ, 262. Кобилешка глава.

2. Който е предназначен за кобила; кобилски, кобилин. Кобилешки юлар.


Източник: Речник на българския език (онлайн)