КОБЍЛИЦА1 ж. 1. Дървено приспособление за носене на тежести (обикн. ведра с вода, менци и др.) на рамо с дъгообразна извивка в средата и с длабове или куки на двата края. Една жена спря до вира, свали кобилица от рамо и напълни с вода два големи медника. К. Петканов, ОБ, 64. Аз нищо не му казах, като чух тия думи из устата му; нарамих си кобилицата с котлите и си заминах. Ц. Гинчев, ГК, 56. Владевата майка шъташе в къщи, събираше зимнина, .. — Мамо, — думаше ѝ Влади, — и днес видях една девойка да носи на кобилица две кошници с жълто грозде. А. Каралийчев, ПСIII, 27. Двама араби бяха приклекнали и очукваха камъните, други трима с по две кошници на кобилица носеха пясък от пустинята. Поправяха разкъртеното място. Б. Трайков, ВО, 26-27. Че си грабна Руска / крива кобилица, / .. / Със бели ми менци / на шадраван отиде / вода да налива. Нар. пес., СбВСт, 119.
2. Висок дървен чаталест кол с подвижно прикрепен към него дълъг прът с кофа за вадене на вода от кладенец. Кобилицата на старинното кладенче долу край пътя беше наведена и отпусната като претрошена ръка. Г. Караславов, ОХ II, 197. Платиха старците данък на черкезите и керванът отново тръгна на път. Сега ги връхлетя нова напаст — жаждата. Срещаха навремени по някой геран с вирната към небето кобилица. А. Гуляшки, СВ, 8. Навън виелицата все връхлиташе и връхлиташе. Скърцаха замръзналите клони на ореха, плачевно се обаждаше кобилицата на кладенеца. В. Геновска, СГ, 68. Кладенецът по чудо стоеше непокътнат, с кобилицата, с ведрото. Ст. Загорчинов, Изор. пр. III, 105. Черковното клепало пак звънна в нощта, и гнилата кобилица на герана пак тъжно простена в двора. Елин Пелин, Съч. I, 59.
3. Лост на теглилка, на везни. Алуминиевият бронз .. — има златожълт цвят и се използува за направа на часовници, кобилици на чувствителни везни. Хим. V кл, 1950, 70. Най-точните и чувствителни везни понастоящем са везните, снабдени с радиоактивно вещество, поставено па едното от рамената на кобилицama, което в положение на равновесие се намира в центъра на прозорчето на йонизационната камера. ВН, 1958, бр. 2281, 4. Има лостове, раменете на силите на които са равни. Такива лостове се наричат равнораменни. Кобилицата на везните например е равнораменен лост. Физ. VII кл, 26.
4. Техн. Устройство с такава форма, предназначено да предава движение, да включва или изключва от действие някакъв механизъм. Ножът [при комбайна] се състои от шина, ножчета с горна насечка и глава. Главата съединява ножа с кобилицата, която го привежда в движение. М. Дуковски и др., СМ, 386. Вентилите се задвижват от разпределителната ос, която прави половин обръщения в тези на коляновия вал, посредством кобилици и палци. Р. Ранков и др., М, 116. По същото време мичман Бакърджиев извади пачката от магазина на парабелума, повдигна кобилицата и погледна цевта. Д. Добревски, БКН, 142.
5. Архит. Архитектурен декоративен детайл с дъгообразна извивка в средата. Върху шестте големи засводени отвора на неговия барабан минава вълнообразен корниз, образуващ кобилици над всеки прозорец. М. Бичев, АНВ, 110.
6. Диал. Гръдна кост на птица (Вл. Георгиев и др., БЕР).
◊ Ставам / става на кобилица. Разг. Прегърбвам се. Ще играе (игра) кобилицата. Диал. За мъж — ще ме бие жена ми, ще ям бой от жена си (жена ми ме би, ядох бой от жена си). Ако довечера се прибере пак пиян, ще играе кобилицата.
КОБЍЛИЦА2 ж. Диал. Кобила. „Научи ме сега що да чина, / защо немам една добра коня.“ / И му рече невга стара майка: / „Ай ти синко, ай ти мили синко! / Да ти кажем, синко, що да чиниш, / да си пойдиш в стара кобилица. Нар. пес., СбБрМ, 316. Ой ле и ти, мое първо любе, / а слези си долу в конюшница, / та си яхни Шарца кобилица.“ Нар. пес., СбНУ XLVIII, 46.