КОБЍЛИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който има извита форма като кобилица. И почнали да раждат чудеса майсторските му ръце: църква като бисер в родния му град Дряново, ..; мостове, градски часовници, къщи и магазини — с резба и скулптура, с кобилични вежди над прозорците, гиздави и удобни. Ст. Станчев, ПЯС, 82. Интересни с външната си изящност и с вътрешната си украса с резби и стенописи са също Маджаровата къща, .., Млъчковата къща на поборника от Априлското въстание Патьо Млъчков с оригинален кобиличен фронтон на лицевата си фасада, .. и др. ВН, 1963, бр. 3558, 4.
2. Техн. Който се извършва, става посредством кобилица (в 4 знач.). Строят се [серийните електрически прекъсвачи] с врътка, а ако задвижването е лостово или кобилично — лостчетата и съответно кобиличките трябва да са две. Ел. XI кл, 1965, 44.