КО̀БРА ж. 1. Вид силно отровна змия, срещана в Южна Азия, която има разширяваща се шия с черни петна, оградени с бяло и приличащи на очила; змия очиларкa. Naja naja. Всички наоколо замлъкнаха и със затаен дъх впериха поглед в кошницата. След известно време капакът ѝ се подигна и от нея бавно изпълзяха две грамадни, дълги по 2 метра кобри — едни от най-отровните змии на света. Е. Мечкова, СМ, 46. Истинско неумолимо бедствие за местното население [на Гвинея] са змиите: кобра, плюеща и зелена змии, гигантският питон, боата и много неизвестни нам влечуги. Д. Филипов, Г, 9-10. Макар нощта да беше неясна, но по движението на дългото тяло и по светлата рисунка на широкия тил, наподобяваща обърнати очила, всеки можеше да познае ядовитата кобра очиларка. Ив. Планински, БС, 49.
2. Само мн. Зоол. Род силно отровни змии от семейство аспидови, живеещи в Африка и Южна Азия, характеризиращи се със способността да разширяват шията си като диск и да издигат вертикално първата част на тялото си.
3. Прен. Разг. Зла, лоша, проклета жена. Тая кобра ми съкрати живота, не желая повече нито да я виждам, нито да я чувам.
— Порт. cobra.