КОБУ̀Р м. 1. Кожен калъф за пистолет. Гледаше запасания отзад за ремъка му кобур, откъдето се подаваше костената дръжка на револвера. Т. Харманджиев, КЕД, 187. През слънчево, хубаво време палатката на ротния е открита и отсреща лъщят вътре хубави черни чизми, сабя и револвер в нов кобур от жълта кожа. Д. Калфов, ПЮН, 158. В ръцете му нямаше никакво оръжие, само празният кобур се подмяташе на пояса му. П. Вежинов, ЗЧР, 221. Примирено крачех подир магаретата и не свалях ръка от кобура на пистолета. А. Христофоров, О, 54. Гануш само чакаше той да посегне към кобура на парабела си или да извика, за да стреля — толкова беше сигурен, че Петрушков ще ги издаде. Д. Ангелов, ЖС, 430. // Кожена чанта, прикрепена към предната част на кавалерийско седло, в която се слага оръжието. На пояса му висеше ятаган, а в кобурите от двете страни на седлото се показваха сребърните дръжки на пищови. А. Дончев, ВР, 24. // Разш. Калъф, направен обикновено от кожа за някакъв предмет. Гилзата скиташе из полковия двор, завираше се зад бараките. Оттам си набави разни връвчици, запасно шилце, кутийка за смазка и една тънка юфтена кожичка, от която уши кобур за лъжицата си. Хр. Пелитев, ХО, 77-78. — „Знаеш ли, Радо, байова, / де фчера пладне ядохме? / Там съм си, Радо, забравил / двата кавали в кобури. Нар. пес., СбВСтТ, 276. // Диал. Кожен калъф, торба за носене на стрели. Янкул майка си не слуша, / напълни кобур със стрели, / нарами лъкът на рамо, / та па си тръгна да ходи, / брата Радоя да търси. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 427.
2. Остар. и диал. Пистолет. Бялата му брада [на турчина] покриваше гърдите, .., и достигаше до широкия му пояс, който беше подут и едвам закриваше сребърните дръжки на два кобура. А. Страшимиров, ЕД, 48. Като видяха, че от стаята на болерина се отвориха прозорците, те запяха гръцката марсилеза, и старият Болеца, като се възхити, гръмна с кобура през прозореца и извика: “Брава бре, юнаци! Тъй ви искам! Ц. Гинчев, ГК, 345— 346. Чиф са кобури пукнали, / та са Калина удрили / в среди белоно сорчоци. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 143. Извади Мустафа чифтето кобури, / па ги йопре, йопре в клетото си сърце. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 49.
3. Диал. Прозорец на покрива на къща; капандура (Н. Геров, РБЯ II).
4. Като прил., неизм. Диал. За пищов, пистолет, револвер — кобурлия. Че стана Богдан, че стана, / запъхна кобур пищови, / запаса сабя френгия. Нар. пес., СбНУ XXIV, 29. Станка си сръпът остави, / запаса кобур пищови, / приплещи пушка далийска. Нар. пес., Христом. ВВ II, 119. Йето че й иде дружина / с Кара Танаса войвода / .. / С дълги пушки на рамо / .. / От чисто злато паласки / и чифте кобур пищови. Нар. пес., СбНУ XXVI, 160.
◊ На гола мешина кобури. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой няма най-необходимото, а иска или има нещо, без което може.
— Typ. kubur.