КОБУРЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. За пищов, револвер, пистолет — който има калъф, който е в кобур. Не мога леко да хода, / бошнашка руба да нося / .. / И кобурлии пищови. Нар. пес., СбНУ XXVI, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)