КО̀ВАН, мн. няма, ж. Диал. Коване, подковаване. Конят иска кован. Н. Геров, РБЯ II, 379.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
КОВА̀Н, -а, -о, мн. -и, Прич. мин. страд. от кова като прил. 1. За метал — който е обработен по специален начин чрез изчукване с чук. Калофер войвода облече новия си гайтанлия кафтан, препаса сабята си с дръжка от ковано сребро. М. Марчевски, П, 12. Пред високата господарска къща на търговеца Маринов Гошо посочи тежката им, направена от ковано желязо врата и рече: — Да влезем и у тях! А. Михайлов, ДШ, 24. В един от ъглите на горницата се издигаше висок светилник от ковано желязо. Д. Спространов, ОП, 34. Когато минаваха през турската махала, враmama на един богат дом неочаквано се отвори. Врата тежка, дървена, с ивици ковано желязо. Зл. Чолакова, БК, 145.
2. За метален предмет — който е изработен по специален начин чрез изчукване с чук. Един черкезин се престраши, прескочи през зида, завтече се и издърпа желязното резе на тежката кована порта. Д. Марчевски, ДВ, 197. В яките ризници от плетени железни жици и в кованите шлемове с подбрадници и наушници стрелите се чупеха като стъклени. Ст. Загорчинов, ДП, 434-435. Беше един от ония малки старовремски златни пръстени, .., с тънка кована резба по края. П. Константинов, ПИГ, 78. Архиереят поп Филип мина през множеството със сърмен епитрахил, кован кръст и китка чимшир в ръката. Ст. Сивриев, ПВ, 171. След това князът даде втория си откуп — ковани пафти, а накрая наниз бисери като тези на обеците. М. Смилова, ДСВ, 137. Войнициme бяха се пръснали из къщите, .., и плячкосваха всичко, каквото намереха — .., ковани гривни и гердани. М. Марчевски, П, 13.
3. За обувки и под. — който има на подметката си (обикн. на тока и носа, върха) наковани гвоздеи, прикрепени метални пластинки, железца и под.; подкован. По трапа зачаткаха кованите обувки на моряците. Д. Добревски, БКН, 67. Наоколо беше тихо, улицата пуста и само кованите му кондури потракваха по калдъръма. Д. Спространов, ОП, 43. Къньо гледаше тавана, слушаше как в коридора тропат тежките ковани ботуши на стражарите и си мислеше за село. Кл. Цачев, ГЗ, 133.
◊ Като на дъртел кован гердан прилича ми. Диал. Ирон. Никак, съвсем не ми прилича (за неподходящи за някого облекло или накит). Кован колан през гола мешина. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой няма нещо много необходимо и важно, а иска или взема нещо, без което може. Миша душа, кован заек. Диал. Страхлив човек, страхливец. — Друг един генерал, миша душа, кован заек, враг на нашия човек, попада в обкръжение — е-е. Като вижда, че работата става дебела, скъсва си пагоните, изгаря документите — ако го пипнат немците, значи, не е никакъв генерал, а прост войник. Н. Антонов, ВОМ, 16.