КОВАНЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пчелин. Едно време чак до Ески Джумая и от Шумен са донасяли пчели, какви кованлъци е имало! Й. Йовков, Събр. съч. VI, 113.
— Typ. kovanlik.
