КОВА̀ЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Занаят, поминък на ковач. Вторият клон за народния поминък, .., е занаятчийството, .. По-важните занятия, .., са: абаджийство, .., ковачество, коларство, хлебарство, .. и др. A „България“, 57. В една или друга степен до по-висока форма на производство стигат и редица други занаяти, ..: обущарство, железарство, от което ножарството и ковачеството давали най-големи доходи. Ив. Унджиев, ВЛ, 15. Рос така харно отбирал от ковачество, чтото един фабрикант, .., поканил го да го цани за главен надзирател на големата си фабрика. Й. Груев, СП (превод), 17.
2. Специалност, професия на ковач. Един от работниците в нашия склад има специалност ковачество, а двама — леярство, но не отишли да работят по специалността си. // Тази специалност като учебна дисциплина. Висшият институт по механизация и електрификация на селското стопанство в Русе обявява конкурс за .. двама редовни асистенти по леярство и ковачество. ВН, 1960, бр. 2875, 3.