КОВА̀ЧНИЦА ж. Работилница на ковач. Кола, плугове, жетварки и какви не още сечива бяха натрупани пред ковачницата му и чакаха ред като болни при лекар. Й. Йовков, Ж 1945, 80. Запяла и мъничката наковалия па първата селска ковачница. О. Василев, ЖБ, 13. Нагоре по улиците на Истанбул ехтят работилниците на Вулкана. Безкраен низ почернели ковачници. Тежки удари с чукове пригласят меланхолиите песни на ковачите, които са черни като судански негри. А. Каралийчев, С, 41. „Видин града сред калето, / сред калето ковачница, / двама браке коне коват.“ Нар. пес., СбВСтТ, 753.