КОВБО̀ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е характерен, типичен за ковбой. Той [капитан Негро] пристига в родното си градче, където отначало произвежда силно впечатление с ковбойския си костюм и невероятните си разкази. С, 1951, кн. 3, 182. — А какво всъщност се е случило? — спокойно запита млад човек с ковбойска риза. К, 1963, кн. 8, 11. Младежът беше с карирана риза, .., ковбойски панталони и много копчета по тях, които приличаха на габърчета. К. Калчев, ДНГ, 14. Затова тая заран Къньо се перчеше с нова спортна риза, шарена, с широка яка, ковбойски тип. А. Гуляшки, Л, 390.
2. Който се отнася до ковбой. Влизам в някои от претъпканите кина. Гледам ковбойски филми, за да се разсея. С. Таджер, ПНМ, 84. Филмите са най-различни, но преобладават филмите с криминални и ковбойски сюжети. Ив. Мирски, ПДЗ, 64. Ковбойска история.
— Друга форма: ка̀убойски.
КОВБО̀ЙСКИ. Нареч. от прил. ковбойски. Обикн. в съчет.: По ковбойски. Като ковбой. Язди по ковбойски. Δ Мята ласото ковбойски.
— Друга форма ка̀убойски.