КОВЀТ, мн. няма, м. Остар. и диал. Сила, мощ. Като я гледах колко малко ѝ е еденето и как е слабичка и изпита, аз се чудех, отде добива ковет да кайрати толкова на работата. Т. Влайков, Съч. II, 291. Па се на бога [Неда] помолила: / .. / Дай ми боже, сила и ковет, / да не са прядам на пашата. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 49.
— От тур. kuvvet.