КОВЍЛ м. Коило (в 1 и 2 знач.) Равна като маса, с нацъфтял през ранно лято сребрист ковил, тя [степта] се вълнува като някакво море. Б. Балевски, СП, 20. Над 2500 до 4000 м има ливади със степни растения — типчак, ковил, пелин и др. Ст. Петров, П, 78. Беряха ги другарките ми млади / на китки връзваха със стрък ковил / и весел лъх от горските ливади / отнасяха в дома унил. Бл. Димитрова, Л, 38. Сонце зайде зад гора зелена, / зад гора йе ковил детелина, / во ковил йе църква заградена. Нар. пес., СбБрМ, 343.
— Други (диал.) форми: к ο в ѐ л, к ο ѝ л.