КО̀BКA1 ж. Остар. Котва. Ето време и вятър добър повея, и Кортес даде знак да извлекат ковките и флотата отплува на осемнадесяти декемврия в лето 1518. П. Кисимов, ΟА II (превод), 17. Върна ся назад на Куба, .., влезе в пристанището и хвърли ковка. П. Кисимов, ОА I (превод), 50-51.
КО̀BКA2 ж. Спец. 1. Обработка на метали чрез коване. Наред със строителните работи в ковашко-пресовия цех се монтираха щамповачният тритонен чук и двутонният чук за свободна ковка. ВН, 1958, бр. 2243, 1. През тази година ще се премине от свободна ковка към пресоване на редица детайли. ВН, 1960, бр. 2616, 2.
2. Подковаване. Програмата на школата предвижда изучаване обща теория на ездата, теория на ковката (подковаването). ВН, 1952, бр. 88, 2.
— Рус. ковка.