КОВЛА̀ДА ж. Остар. и диал. Клевета, клеветене; ковладене. И най-благородното намерение не оправдава ничтожните средства; няма почтена ковлада на този свят. Π. Ρ. Славейков, ДБ (превод), 157.


Източник: Речник на българския език (онлайн)