КОВЛА̀ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар., сега простонар. Клеветя. Аз често забравях да се прекръстя и Минчо винаги ме ковладеше на баща си. Разбира се, чичо Сава не ми се караше, но понякога ми подмяташе: — Кой те е учил на тия безбожни работи? К. Калчев, ПИЖ, 58. Хубен посвещавал само такива словенски младежи, чиито бащи му носели подаръци и ковладели съселяните си. Й. Вълчев, СКН, 67. Много пъти депутации от околните села са ходили в Пловдив да ковладят на българския владика бай Иван, че не ходял на черква и не постял. З. Стоянов, ЗБВ I, 341. Па са спусна κ нейна мама / да ковлади тя Стояна, / че отива на поляна. Хр. Ботев, Съч. 1929, 24. ковладя се страд. и взаим.