КОВЧЕГА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Занаятчия, дърводелец, който изработва ковчези. Още на двора полъхна мирис на тамян, примесен с тежкия развален дим на много запалени вощеници. И някаква ситна поплака на млади жени бодна като с острило на трън присвитото, почти запряло сърце на ковчегаря. П. Михайлов, ПЗ, 172. Бяха сковали ковчег и го облепваха отвън с черна хартия. .. Един по един, налагайки каскетите или калпаците си, излизаха ковчегарите да изпратят дядо Манол. Погребението бе обявено за три часа. Ст. Мокрев, ПСН, 91.