КОВЧЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до ковчег. Аз видях, видях за миг / през дъските на ковчега, / през ковчежните дъски / те ръцете си протегат. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 125. Ковчежна украса. Ковчежно покривало.


Източник: Речник на българския език (онлайн)