КОВЧЀЖНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до ковчежник и до ковчежничество. Исканият залог е 300 лева, който се приема изключително в ковчежнически квитанции. С, 1893, бр. 1251, 4. Който подражава или подправя облигации, бонове, билети (..) и всякакви друга записи, издадени от държавното съкровище или от ковчежнически заведения; .., ся наказва с времено полагание в окови или в крепост за не по-малко от десят години. Ф. Перец и др., НЗ, 42.