КОВЧЀЖЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от ковчеже (във 2 знач.); съвсем малко ковчеже, сандъченце, ковчежец. Едвам успях да сваля от колата пътното си ковчежче, големите пътни врата на гостилницата се затвориха с трясък и веригите злобно дръннаха. Ив. Вазов, Съч. VII, 140-141. Патрони в ковчежчета се трупаха денонощно на гарата с назначение за България. Ив. Вазов, Съч. VII, 154.